Изучаването на чужд език има своите особености и трудности. Често те са свързани с фонетичната система, където има разлика между изписването и произнасянето на дадена дума. В английския език има отличен помощник за всеки, който започва да изучава езика. Това е така наречената фонетична транскрипция. Ще ви представя някои особености на фонетиката при английския език.
Основата на всеки език е неговата азбука. Английската се състои от 26 букви – 6 гласни и 20 съгласни. С тяхна помощ се предават доста по-голям брой звуци. Характерно е наличието на кратки и дълги гласни звуци, както и на двугласни и даже тригласни звуци.Съгласните също имат характерно твърдо произнасяне, а две от тях се изговарят и през зъби. Английските звуци биват съгласни, полусъгласни, гласни, двугласни и тригласни.
В английския език съществуват така наречените монографи или монофтонги – гласни, които се състоят от един знак. Това са шестте гласни – a [ей], e [и], i [ай], o [оу], u [ю], y [уай]. Спрямо тяхното място в думата, те могат да бъдат отворени и затворени.
Друга особеност във фонетиката на английския език са така наречените дифтонги или диграфи – съчетание от две букви. Това е комбинация от две гласни или гласна и съгласна. Най-популярни са: ai, ay [ei], ea [I:], oi, oy [oi], ow [au], wa [wo:], oo [u:], ee [i:]. Примери за дифтонги са думите: lay, leave, toy, out, moon, need.
В английския език има наличие и на трифтонги – сложен гласен звук, състоящ се от три елементи, образуващи една сричка. В речта често трифтонгите се свиват в дифтонги. Трифтонгите се делят на низходящи, възходящо-низходящи и възходящи. Примерни думи за трифтонги в английския език са hour, fire, liar.
При съгласните в английския език също има особености. Те са 20 на брой, но с тях се предават повече звуци. Специфични съгласни – s – season [s], [z], c – cite [s], come [k], g – gypsy [dz], get [g], game [g], q – quake, quality [kw], x – six [ks], exam [gz], w – при думи пред R не се чете – wrong. Буквосъчетания от съгласни – ck – deck [k], sh – ship [ш], ch – change [ч], th – they, thanks, ng – bang – носов звук „н“ и „г“.
Друга особеност на фонетиката при английския език е фонетичната транскрипция. Тя служи да се предаде писмено произношението на звуковете, така че на всеки звук да отговаря само един писмен знак. Транскрипцията се отбелязва с квадратни скоби [] или с наклонени черти //. Ето няколко примера: [:] – удължено произношение на гласните, което в много случаи е смислоразличително за думите – sheep [ʃi:p], [æ] – звучи между българското „а“ и „е“ – banter [´bæntə ], [ʌ] – звучи между българското „а“ и „ъ“ – luggage /´lʌgidʒ/, [η] – носово „н“, звукът между „н“ и „г“ една след друга – sing [siη], [’] – знак за ударение – поставя се пред ударената сричка, а не върху ударената гласна, както е в българския език – pencil [`pencil].
Ударенията в състава на фонетиката при английския език също имат важно значение. Те биват словесно, фразово и логическо. При словесното ударение в думата има значение нейното произношение. При фразовото ударение зависи интонацията на цялата фраза. Думите, върху, които пада обикновено се произнасят по-силно и отчетливо. А логическото ударение се използва, за да отдели дадена дума в израз или в изречение.
Фонетиката при английския език е сложна наука, изискваща задълбочено изучаване. Основните понятия, които представихме, илюстрират колко е важно за целия смисъл разбирането както на буквения така и на звуковия състав на думата и разбира се – правилното поставяне на ударенията. В усвояването на всички тези принципи си има тънкости, а и определени техники, които ще ви помогнат да не напрягате излишно гласните си струни. Правилните конфигурации на устните, езика и небцето са част от особеностите на фонетиката при английския език, с които професионалистите от езикова школа „Омега“ ще ви запознаят и ще ви помогнат да ги усвоите при изучаването на най-разпространения чужд език в света.